Прочетен: 985 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 22.11.2023 20:09
… Продължение от предния постинг …
Генералният секретар го поздрави като негов другар, целуна го, стиска му ръката дълго време, каза няколко общи фрази и след това, като го повери на двама "другари", посъветва Ахмедия да ги изслуша.
"Другарите" го придружиха до стая с фотьойли и дивани, седнаха насреща и обясниха на селския агроном следното : Дьо Гол пристига утре сутринта. Програмата на престоя му включва обиколка на страната.
Маршрутът е уговорен, но може да се случи генералът да поиска да посети родното място на своя другар и съратник – село Охуд. В момента там се строи асфалтов път, а освен това се предлага и това (на масата пред Ахмедия лежеше безупречно съставена карта на частта от селото, където се намираше къщата му). Тези съседни къщи (5 или 6) ще бъдат изравнени със земята до два дни. Живеещите в тях ще бъдат преместени и настанени в по–удобни къщи. Къщата на агронома, напротив, ще бъде издигната на два етажа, заобиколена от веранда, ще бъдат добавени две разширения, както и плевня, конюшня, просторен кокошарник, както и няколко гаража – за личен трактор, а също и личен автомобил.
Цялата тази територия ще бъде оградена с висококачествена ограда и записана като собственост на семейство Джабраилови. И Ахмедия трябва да забрави, че е агроном и скромно да каже на приятеля си, че е станал един от първите съветски фермери. Всичко това може да се направи за три дни, ако се спази една проста подробност (Леонид Илич настоя за това), а именно, ако Ахмедия даде своето съгласие.
Агрономът ги изслуша, без да ги прекъсва, а след това, без никаква пауза, на чист руски каза :
– Нищо не чух. И знаете ли защо?
– Защо? – почти в един глас попитаха "другарите".
– Защото вие нищо не казахте, отговори Ахмедия.
Докато "другарите" осъзнаваха казаното, той стана и излезе от стаята.
Посрещачите на високия (и в буквален и в преносен смисъл) гост, допуснати до летището "Внуково–2", бяха разделени на две групи. Едната е високопоставена, тези, с които гостът предстои да се ръкува, а другата, "по-малка", тя трябва да е разположена отстрани на прохода и да маха с ръце на госта. Тук бутнаха Ахмедия и той се изправи – в най–далечния ъгъл. Облечен до съвършенство, той не изпитваше никаква физическа неудобство, тъй като можеше да носи всякакво облекло еднакво свободно – от военна униформа до смокинг и фрак двойка, въпреки че през последните петнадесет години биваше облечен в нещо съвсем различно.
Когато високата, несравнима с друго фигура на дьо Гол се появи на горната платформа на стълбата, лицето на Ахмедия започна да се покрива с пурпурни петна, което му се случваше само в моменти на силно емоционално вълнение – ще се сблъскаме с това свойство на неговата физиология още няколко пъти.
Генералът се спусна по трапа, не за възрастта си живо. Топло ръкостискане с Брежнев, зад гърба им стоят преводачи, няколко общи фрази, взаимни усмивки, Генералният секретар се обръща към свитата си, сега трябва да поведе госта към редицата от поздравяващи, да ги представи, но какво е това ? Дьо Гол се навежда към Брежнев, на лицето на генерала има нещо като извинение, преводачът разбира, че се нарушава протокола, но превежда редовно, а създалото се извънредно положение спасява Брежнев. Той отново се обръща към госта и посочва с ръката си към Ахмедия. След миг абсолютно всички гледат натам, а дьо Гол бързо тръгва към приятеля си и Ахмедия също се втурва към него. Те се прегръщат и замръзват, сравними по размер с Дон Кихот и Санчо Панса. А всички останали – или почти всички – ги гледат поразени в недоумение
(1)(8).png)
Ахмедия направо от летището ще бъде откаран в резиденцията, определена за дьо Гол – това е желанието на самия генерал. Дьо Гол ще проведе всички протоколни събития и ще поиска вечерната програма да бъде отменена или отложена, защото няма търпение да поговори с приятеля си.
Дьо Гол пристигна в резиденцията преди да се стъмни и двамата прекарват дълга пролетна вечер заедно в дружески разговор.
Двамата приятели ще се разхождат из зимната градина, ще седнат в уютната зала, ще вечерят на свещи, постепенно ще разкопчаят горните копчета на ризите си, ще разхлабят възлите на вратовръзките си, ще се отърват от саката си, ще се разхождат по алеите на резиденцията, ще се наметнат с две еднакви одеяла на раменете и в същото време ще говорят и ще си спомнят.
* * * * * * * *
Вече знаете къде точно е роден и израснал нашият герой. В детството и юношеството той не се открояваше освен с външния си вид. Завършва селскостопански техникум, но няма време да работи, защото започва войната.
Записва се като доброволец и когато пристига на фронта, веднага иска да го зачислят към разузнаването.
– Защо? – питат го.
– Защото не ме е страх от нищо – отвърна той, излъчвайки абсолютна искреност от сините си очи. Присмели му се пред строя.
След първата битка той се връща последен, но влече "език" – войник с глава по–висок и един път и половина по–тежък от него.
За тази си простъпка той е наказан – особено след като германският редник не знае нищо.
От полагащите се на войниците сто грама преди битка, той се отказва.
– Ти изобщо ли не пиеш? – заинтересували се околните.
– Пия – отговорил – Ако има причина.
Това не предизвикало любовта на околните.
Един ден го "хванаха" да изучава задълбочено руско–немския речник.
Реакцията беше странна :
– Да се предаваш в плен ли се готвиш или нещо такова?
– Разузнавачът трябва да знае езика на врага – обясни той.
– Но ти не си разузнавач?
– Засега не съм.
Когато се "засякъл" с полковия преводач, Ахмедия го помолил на немски да му обясни някои от тънкостите на немското многословие. Преводачът бил поразен от произношението му, удовлетворил молбата, но след това отишъл в щаба и споделил съмненията си със съответните другари. Биографията на нашия герой бива внимателно проучена, но не били открити германски "следи". Но за всеки случай зачеркват името му от списъка с предложените за медали.
През май 1942 година, в резултат на неграмотно планирана военна операция, батальонът, в който служи нашият герой, бива почти напълно избит на бойното поле. Но той оцелява. В безсъзнание е заловен, преминава през лагери за военнопленници и в крайна сметка скоро се озовава във Франция, в концентрационния лагер "Монгобан". Там той крие знанията си по немски, с право вярвайки, че може да се окаже "шестица" сред немците.
Почти веднага той привлича вниманието на чистачката в концентрационния лагер, французойката Жанет. Тя успява да убеди ръководството на лагера да назначи този незабележителен затворник за неин помощник. Той започва да изнася сметта след нея и междувременно я моли да го научи на френски език.
– Защо ти трябва на тебе да знаеш френски? – пита го тя.
– Разузнавачът трябва да знае езика на съюзниците си –обяснил ѝ той.
– Добре, съгласява се Жанет. Всеки ден ще те уча на пет нови думи.
– Двадесет и пет, възразил той.
– Няма да ги запомниш, засмяла се французойката.
Той вперил в нея ясния поглед на сините си очи :
– Ако забравя дори една дума, ти тогава ще преподаваш по твоя си начин.
Никога не забравил нито една дума. След това дойдоха граматиката, времената, членуването, от които има много във френския език, и след няколко месеца ученикът говори свободно на френски на марсилски диалект, доста доловим за експертите, защото оттам беше неговият наставник Жанет.
Веднъж той поправи една нейна стилистична грешки и тя дори се разплака от възмущение, въпреки че можеше да изпита чувство на гордост от ученика си – понякога всички жени по света се държат по начин, който озадачава нас мъжете.
И тогава той измисли план – прост, но толкова смел и дързък, че беше изпълнен.
Жанет го изведе извън оградата на лагера – заедно с отпадъците. И с помощта на племенника си го препрати в гората, при "маки"–те (френските партизани от антифашистката Съпротива)
(2)(7).png)
Там той излъга за първи и един–единствен път – На въпроса като какъв е служил в съветската армия, той отговори на бъдещите си френски другари, без да мигне с нито едно синьо око :
– Командир на разузнавателен отряд.
Те му повярваха и го назначиха за разузнавач – наистина редовен. След четири мисии той е назначен за командир на разузнавателна група. Месец по–късно, когато дерайлира товарен влак с немско оръжие, той е номиниран за първата си френска награда. Малко по–късно му е връчена бележка, написана на ръка от самозвания лидер на всички свободни французи Шарл дьо Гол. Тя беше изключително кратка : "Скъпи, Армад Мишел! От името на воюваща Франция ви благодаря за вашата служба. Ваш Шарл дьо Гол". И подпис, разбира се.
Между другото, за псевдонима. Той сам избира името Армад, а Мишел е френската версия на името на баща му (Микаил).
Тези две имена стават основния му партизански псевдоним, но законите на разузнаването и конспирацията понякога го задължаваха да променя дори фалшивите си имена.
Историята е запазила почти всички останали негови псевдоними – Фражи, Кураж, Харго и дори Рюс Ахмед.
През цялото това време нашият герой продължава да усъвършенствува своя немски език, задължавайки своите подчинени разузнавачи да правят същото. Не беше лесно, защото французите не усвояваха органично немския. Това не можеше да го понесе, още повече, когато заповедите му не бяха изпълнявани.
И скоро започва да се упражнява да минава зад вражеската линия – на малки и големи групи, в униформи на немски офицери и войници. Обърна специално внимание на немските документи – те трябваше да бъдат безпроблемни. Получаваше задачи от своите командири, но ги планираше и сам. И през цялата война нямаше нито един случай да се провали или да не изпълни възложената задача
(3)(7).png)
Рамиз Фаталиев, със съкращения
https://express.adobe.com/page/dXBpe/
© Красимир Говедаров, Главен експерт
… Продължава в следващия постинг …
Тагове:
Има и истинска работа в Интернет!
България ли е първата държава със съврем...
Целия блог ВИЖДА как ЕЖЕДНЕВНО Му Го Облизваш!
А той Даже И НЕ ТЕ ЗАБЕЛЯЗВА!
Всички Следим! ;) И Пожелаваме УСПЕХ)
EDIT: Признавам, такова Унизитерно РАБОЛЕПИЕ като твоето не съм виждал!
Уверен съм, че И ВСИЧКИ в блога Ви Съчувстват!
Сигурен съм, че черньоПръцко също Ви чете - коментирате Всеки негов пост! Какво ли и той си си мисли за Вас! ;))))
По реакцията - Вероятно Каквото Всички в блога! ;)))))
До 5. onlooker
Аха, аха, на теб само близане ти е в главата, не на мен.
В блога Ви Подозираме... МИСЛЯ - Основателно...
Всички Знаем , че 'Перката' на черньоПръцко ОТДАВНА е 'Фчупена' И това е Основната Причина за Непрекъснатата демонстрация на ЧЕРНОГЛЕДСТВО И ОЗЛОБЛЕНИЕ!...
Колкото повече се обясняваш като ученичка, толкова повече ти влиза.
И възпитаният и умен човек не коментира повече от 1–2 пъти.
Звучи като приказка, но явно е истина!
Дьо Гол беше странен образ и сранностите му бяха неизменен спътник
Благодарение на него победена Франция влезе в лагера на победителите
За справка, ние, завършили войната с победителите, сме на масата на победените!?
И е късметлия Смъртта на главнокомандващия при катастрофа го изстрелва на тази позиция!
Симпатяга отвсякъде Май се беше запътил към нас, но студентите го свалиха?
