Наскоро се замислих, колко трудно е станало да си намериш работа в България за младите хора, които все още нямат стаж, опит, образование и т.н. ... също така, как е още по-трудно за не-толкова младите хора, които имат стаж, опит, владеят езици и имат висше. Защо се получава така? Има ли наистина такова нещо в България като "свръхквалифициран" персонал?
Ще споделя моя опит до момента. Когато завърших училище, записах колеж по туризъм и съответно едно-две лета работих като сервитьор по разни ресторантчета. Не беше зле, бакшиши, заплатка, пътни, но това беше преди 10 години ( ако не и повече ). Така се случи, че успях да започна нещо като пробен стаж в голяма застрахователна компания. Поработих, харесаха ме и започнах постоянна работа ( за първи път в живора ми ). Докато се усетя, минаха 5-6 години, трупах стаж, запознах се с много хора, натрупах доста опит, ходих по съзстезания по застраховане, предлагаха ми работа от различни места в сектора. Накрая дори се случи така, че започнах работа в централата на компанията, но поради лични причини напуснах и се прибрах в родния си град ( малко градче, в близост до областен град ) с идеята, че няма да остана без работа след като съм се поочукал в бизнеса. 
Какво се случи обаче? В продължение на година и половина ходих по какви ли не интервюта, изпращах CV-та и какво ли още не. В повечето случаи изобщо не отговаряха на мейлите, които изпращах ( или не връщаха обаждане ), а в редките моменти, когато ме викаха на интервю ( минавах през няколко етапа на интервюта, включително и с управителите на съответните компании за района или за страната ) и получавах следния отговор "ти си страхотен специалист, никой от другите кандидати не ми зададе въпросите, които ми зададе ти, съвсем точни и насочени, конкретно свързани с работата, но разбери ме, аз съм предвидил за тази длъжност да давам около 550 - 600 лв. заплата. Сметни някой друг бонус на няколко месеца, но знам, че това няма да бъде предизвикателство за теб, тъй като ти си достатъчно наясно с работата. До няколко месеца ще ти омръзне, тъй като следващата позиция е главен специалист и после управител. Ти си готов за управител, но аз такъв си имам и не търся друг в момента, а ти ще искаш развитие, в това съм сигурен, но аз не мога да ти предложа такова, няма да мога да ти предложа и повишение на заплатата и съответно ще решиш да напуснеш. Разбираш ли ме, няма смисъл изобщо да те наемам на работа. Ако евентуално се освободи място за управител, ще те имам в предвид ( което никога не се и случи, но това е друга тема )."
Попитах го, без да се заяждам или каквото и да е, защо тогава изобщо минах през 3 интервюта и си загубихме взаимно времето, след като само по документите ми е можело да се прецени, че съм по-квалифициран от някой студент, да кажем. Усмихна ми се и ми каза, че просто е искал да провери, дали компетенциите ми отговарят на това, което съм посочил като стаж.
Защо ви разказвам тази случка? Оказва се, че в даден момент, човек изпада в едно такова положение, че едва ли не трябва да лъже за стажа, опита си, знанията си, за да го допуснат дори на интервю. Работодателите в България предпочитат студенти, без опит, да си ги вземат, да ги убият от работа, да им плащат малко парички и те да са доволни, защото изобщо имат работа.
Добре, знам че и на работодателите не им е особено лесно, тъй като държавата ги натиска от всички страни, но задавам въпроса: защо аз съм учил английски и немски, защо съм работил няколко години в големи компании, имам контакти в чужбина, а се оказва, че трябва пак да отида и едва ли не да стана отново сервитьор и да взимам същата заплата като някой служител на финансова институция или просто по-квалифициран персонал? Това ми е много странно и интересно, такъв парадокс, мисля че съм чувал само в страни, да кажем като Норвегия: хората масово взимат доста добро образование, квалифицират се и няма кой да върши обикновенната работа на общак. Само, че има една подробност: че там, понеже имат недостиг на работна ръка ( говоря основно за занаяти и по-неквалифициран труд ), за да привлекат хора, дават и хубави заплати.
А какво се оказва при нас: някой младеж започва сезонна работа и получава почти същата заплата като един квалифициран персонал? Странно!?
Какво решение намерих аз по въпроса ( ако някой е намерил друго, ще се радвам да го сподели ). Работя на две места, за да мога да издържам семейството си и същевременно се опитвам да се преклафицирам в сферата на ИТ, за да мога да остана в България и да предложа едно добро бъдеще на сина ми.
Предполагам много от вас ще ме попитат, как все още не съм заминал за чужбина. Брат ми го направи, но как да ви обясня, аз съм от онези сантиментални родолюбци, които напук на политици, безхаберие, корупция и какво ли още не ИСКАМ да живея в страната, в която съм се родил и обичам родината си. 
Ще се радвам, ако някой има някакви идеи, които можем да осъществим, да обсъдим или да си помогнем, да сподели.
А относно работодателите, които предпочитат да дават ниско заплащане и да наемат неквалифициран персонал, искам да ги попитам: какво правите, когато в дадена ситуация имате нужда от човек, който е минал през подобна такава, знае как да реагира, как да постъпи, какво да направи, а вие се окажете, че примерно от 20-30 човека, на които плащате, нямате нито един, на който да разчитате?

връх пост