Замисляли ли сте се, колко често просто седите и си мечтаете, какво бихте направили, ако имате много пари? Каква кола ще карате, каква къща ще си купите, как ще инвестирате, че дори и какви печалби ще вадите?
Напоследък все по-често слушам хората около мен "леле, ако имах един милион лева, щях да направя...". Най-тъжното в случая е, че обикновенно българина мечтае да спечели от тотото и да се пенсионира на 30 години. Никой не мисли за ценности, за семейство, за приятели, всеки мисли, как в момента, в който му усребрят фиша, как ще се метне до най-близкия дилър на БМВ, ще мине през някой туристическа агенция и как ще седи на плажа в Бора Бора и ще разглежда нови къщи на ултрамодерния си таблет. Всичко хубаво, ама нещо все повече ми прави впечатление, че не съм чул нито един познат да е ударил шестицата. Не знам защо, може би и аз съм непоправим ентусиаст, не спирам да търкам картончета като гламав, да регистрирам кодове и да се ядосвам като видя всяка вечер по телевизията, как някой спечелил 500 000 лв. от Захари ( националната лотария ). Все повече се чудя, дали пък всичко не е нагласено и просто помагам на някой високопоставен политик да си изпере парите, които е откраднал от някоя фалирала банка. И все пак, защо българина мечтае само за пари?
Оказва се, че искаме ли или не, сме станали толкова материални, че хората забравиха да се радват на малките неща в живота. За съжаление живота ни до толкова е свързан със средствата, с които разполагаме, че забравихме, какви истинските радости в живота. 
Да зарадваш съпругата си с един обикновен подарък - пари; да купиш нова играчка на детето си - пари; да си вземеш по-нов автомобил - пари; да заведеш семейството на почивка - пари; да изведеш съпругата на ресторант - пари; Пари, пари, пари.
Колкото и да го мисля, всичко опира до пари, които нямаме, а лично аз не обичам да купувам нищо за себе си. Просто съм такъв човек, щом съм облечен нормално, нахранен съм ( не съм претенциозен откъм ядене ), ми е добре. Истинската ми радост е, когато взема някаква играчка на детето си ( имам малко момченце ) и го видя, как се радва. Вярно, много е малък в момента и захвърля играчката на втората минута, представям си, какво ще е, когато тръгне на училище: съучениците му ще имат по-хубави телефони, по-хубави играчки, по-хубави дрехи. Какво мога да направя по въпроса, много съм го мислил и ми се струва, че хората, които имат по-големи финансови възможности от моите, забравят, какво наистина е щастие. Мисля си, дали пък ако аз отделям повече време за сина си, примерно след работа, колкото и претрепан да съм, да седна и да играя с него, дали пък няма да съм по-щастлив, от колкото ако му подаря нова играчка. 
По същия начин е и със съпругата ми: искам да и купувам, каквото пожелае, но просто нямам тази възможност. Виждам, че е щастлива, когато и взема нещо, но не мога да си го позволя постоянно, затова реших, от време на време, просто да се прибера при нея с едно цвете в ръка и да и кажа "Благодаря ти, че си до мен. Обичам те!". Сякаш ефекта е по-добър...и за нея и за мен. Колко ли често хората с добри лични финанси се сещат да направят нещо толкова обикновенно, но същевременно толкова безценно? Не знам, просто си мисля, всеки получава това, което поиска и никой не се сеща за онези дребни жестове на благодарност или на обич към близките си. Не напразно има измислена "приказка за стълбата", която смятам да публикувам, ако някой не я е чел.
Каква беше мисълта ми - знам, че времената, в които живеем са трудни, знам че всеки гледа с един поглед, полу тъжен - полу нервен, когато види по улицата да минава последен модел джип от някаква известна марка и се пита "добре, защо аз не мога да си го позволя?", но все пак, дали пък не можем да бъдем щастливи и с малкото, с което разполагаме и да се радваме, че все пак имаме семейство, хора, които ни обичат и близки, на които да се опрем?
Знам, че във всяко семейство има проблеми, всеки ден се мъчим и се борим със средата, в която сме принудени да живеем, но така и така трябва да го правим, не е ли по-добре да бъдем поне в някаква степен щастливи, от колкото всеки ден да ставаме с мрачната мисъл, че това е поредния гаден ден от живота ни? Айнщайн е казал "щаслив съм всяка сутрин от факта, че съм се събудил", така че бъдете щастливи, радвайте се на близките си и не се оставяйте спънките в живота ви, колкото и да са сериозно, да ви откажат от най-голямата ви сила - ДА ОБИЧАТЕ!
Пък, ако някой ден ви дойде заветния билет с многото пари, не забравяйте хората, които са били около вас, преди да изтъркате билетчето, не забравайте, как са ви възпитавали и как сте обичали преди да напълните банковата сметка, защото парите позволяват много неща, но не могат да ви купят истинската любов на ближния :)