На всеки човек, в даден момент от живота му, се е случвало да застане на кръстопът - "да излъжа ли за собствена изгода" , "да открадна ли" и други подобни случаи. Задавали ли сте си въпроса или поне поглеждали ли сте нещата от тази гледна точка "Дали пък това не е изпитание за мен?" или "Аз добър човек ли съм?"
Ще се опитам да ви представя моето виждане за нещата - аз вярвам в Бог, сигурен съм, че и всеки от вас и ще ви кажа защо. Може да не ходите редовно на църква и да не се молите всяка вечер, но със сигурност сте изпадали в момент, в който близък роднина е на легло или друга такава ситуация и пушейки на балкона или гледайки в тавана преди да заспите сте почуствали нуждата да поговорите със Създателя с простичката молба да ви помогне. Чувствали ли сте угризение на съвестта, че не го правите често, но при нужда искате да се помолите за здраве? Да? Значи вярвате в Господ.
Всички знаем от деца за вечната борба между доброто и злото, между рая и ада, но вярвате ли, че е така? Много от вас ще помислят, че говоря празни приказки, но всеки има право на мнение. Моето е следното: може би в едни далечни и тъмни времена, когато хората са вярвали в други неща и когато човешката раса е била по-просто устроена и като начин на живот и като начин на мислене, в действителност борбата, за която говорим се е водила открито, но нас ни вълнува въпроса "Съществува ли тя днес?". Аз лично смятам, че във всяко едно живо същество, още при раждането съжителстват един ангел и един дявол. Целият ни живот е низ от решения, някои съдбоносни, други по-маловажни, но както и да го погледнем, всеки ден сме изправени на кръстопът и двете създания в нас чакат да направим своя избор и да видят, в коя посока ще ни поведе този избор - към опрощение на греховете и живот сред облаците или към вечните мъки сред пламъците. При всяко едно такова решение, ангелът и демонът в нас ни нашепват, какво да направим, но избора винаги си остава наш. Спомняте ли си, как в анимационните филми на двете рамена на героя се появяват по един ангел и по един дявол и всеки тласка своя избранник към дадено решение - моята гледна точка е подобна и аз искрено вярвам в нея. Може примера, който ви дадох да ви се стори смешен, но замислете се, колко често ви се случва да седите и да мислите, как да постъпите в дадена ситуация. Представете си един дневник, в който се записва всяко едно ваше решение, в зависимост от ситуацията и как в крайна сметка се "удря" чертата и се вижда, черно на бяло, колко сме слушали през живота си и на коя страна ще наклонят везните. Вярвам, че за всеки един от нас е предначертан път, който аз си го представям като дърво - живота ни започва дълбоко в корените като бавно израства в стъбло и накрая стигаме до короната - стотици разклонения и пътища, по които да поемем. В зависимост, какво решение ще вземем, ние избираме, по кой път да тръгнем и в крайна сметка, дали ще успеем да стигнем до най-високия клон, до най-високото листо на върха на дървото или ще се отклоним от пътя и ще излезем някъде по средата и ще паднем преди да се доближим до връхната точка в нашия живот. 
В обобщение, вярвам че борбата между доброто и злото не спира да се води ежедневно във всеки един от нас и само и единствено от нас зависи, кой ще поведе и накрая ще победи. Може да ме сметнете едва ли не за фанатик, но съм сигурен, че въпреки, че много малко хора си ги признават, не са малко тези, които се замислят за тези неща. Сами си направете изводите и когато следващия път останете сами със себе си на поредния кръстопът, опитайте се да се вслушате в ангела във вас.